ender9631 (Йордан Малинов)
85 65
15.01.2013 г., 17:41 ч.

Тъгата пак е мое вдъхновение 

  Поезия » Друга
564 0 5

Тъгата пак е мое вдъхновение.

Не те видях в това творение

и думите ми сред сълзи редяха

тъмните слова на сиромаха:

"О, болко пареща, сърце във тръни.

Къде остана бледата роса

и Слънцето, което  я погуби,

превърната във самота."

Последен полъх от това видение

отнесе всичко хубаво от мен.

За теб дори изказа умиление

и път от  пустош очерта пред мен.

Нима заслужих всичките гонения

на греховете, разпилени  вред.

В изповедта на ангелските бдения

тъгата пак е мое вдъхновение

след сключения с дявола завет.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??