krasini (Красимира Касабова)
139 104
19 nov 2008, 21:26

Тъй тежко е сред хора да си сам 

  Poesía » De amor
941 0 8

Тъй тежко е сред хора да си сам,

тъй трудно е самичък да се бориш

и вечно да оставаш неразбран,

сърцето за света си да затвориш.

 

Не ще почувстваш болката ми, знам,

и ти рани душата ми самотна,

аз обич вече нямам да ти дам,

дарих ти я... останала сиротна.

 

Забравих всяка дума, всеки срам,

обидите ти вече не раняват,

но тежко е, почувстваш ли се сам,

на слънцето лъчите не огряват.

 

Животът ми премина в този мрак...

и може би така ще е до края...

но моля те, не ме очаквай пак!!...

Навярно ще съм по-щастлива в рая...

 

Тъй тежко е сред хора да си сам!!!

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!
  • Така е,самотата е резултат от неразбирането!Чудесна идея и изпълнения!!!
  • Да, много е тежко! Прегръщам те!
  • Поздрави Краси!!!
    ПРекрасен е стихът ти!!!
  • Страхотен стих! Като че ли винаги съм била в това състояние. Поздрави!
  • И аз споделям мнението на Ася, рано или късно човек го осъзнава! Браво за стиха!
  • Напълното те разбирам! Та аз самата съм така -ВИНАГИ САМА! Поздрави!
  • Е че според мен сред хора винаги си сам в истинския смисъл на думата САМ. Поне за мен е така.
    Горе главата.
    Успех.
Propuestas
: ??:??