krasini (Красимира Касабова)
139 104
19.11.2008 г., 21:26 ч.

Тъй тежко е сред хора да си сам 

  Поезия » Любовна
942 0 8

Тъй тежко е сред хора да си сам,

тъй трудно е самичък да се бориш

и вечно да оставаш неразбран,

сърцето за света си да затвориш.

 

Не ще почувстваш болката ми, знам,

и ти рани душата ми самотна,

аз обич вече нямам да ти дам,

дарих ти я... останала сиротна.

 

Забравих всяка дума, всеки срам,

обидите ти вече не раняват,

но тежко е, почувстваш ли се сам,

на слънцето лъчите не огряват.

 

Животът ми премина в този мрак...

и може би така ще е до края...

но моля те, не ме очаквай пак!!...

Навярно ще съм по-щастлива в рая...

 

Тъй тежко е сред хора да си сам!!!

© Красимира Касабова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • Така е,самотата е резултат от неразбирането!Чудесна идея и изпълнения!!!
  • Да, много е тежко! Прегръщам те!
  • Поздрави Краси!!!
    ПРекрасен е стихът ти!!!
  • Страхотен стих! Като че ли винаги съм била в това състояние. Поздрави!
  • И аз споделям мнението на Ася, рано или късно човек го осъзнава! Браво за стиха!
  • Напълното те разбирам! Та аз самата съм така -ВИНАГИ САМА! Поздрави!
  • Е че според мен сред хора винаги си сам в истинския смисъл на думата САМ. Поне за мен е така.
    Горе главата.
    Успех.
Предложения
: ??:??