Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
16 feb 2011, 16:23

Тъжни птици в мен умират... 

  Poesía » Otra
781 0 5

Прегръщат ме самотни клони...

Душата ми, погубена, кърви...

и стари истини сега изплуват

в неизплакани сълзи! 

 

Прегръща ме безумен вятър,

треперя гола в студа!

Животът ми превръща се в театър,

къде изгубих своята следа?...


Тъжни птици в мен умират,

забравен глас на любовта!

Мечтите нощем не заспиват...

Отекват в глухо ехо от безмерна празнота!...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         16.02.2011г.


© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • мерси!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
  • Благодаря ви приятели! Радвам се и на Вашето посещение,Даниел!Благодаря за милите и красиви думи!Наистина стилът ни на писане се доближава,въпреки че съм толкова хаотична понякога!
  • Здравей, Моника! Чувството в стихотворението ти ми е много близко, а и начинът ти на писане се доближава до моя. Поетиката - също. Тъгата, болката, мъката взимат други измерения. Човек има чувството, че страда цялата природа... "Прегръща ме безумен вятър...", "Тъжни птици в мен умират..." - Изключително силно и поетично! Поздрави!
  • Тъжно е, но истинско...
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??