8 oct 2017, 10:59
Тъмнината
И някак бързо - сякаш изведнъж,
се свърши хубавият ден.
И аз - един пораснал вече мъж,
дори се чувствам съкрушен.
Настъпи страшно гъста тъмнина
и сякаш слънце се стопи.
Не виждам вече светли имена
и тя във дрехите попи.
Но в таз душевна вече стръмнина
и със инстинкта си горещ,
за да прогоня тази тъмнина
се сетих да запаля свещ...
се свърши хубавият ден.
И аз - един пораснал вече мъж,
дори се чувствам съкрушен.
Настъпи страшно гъста тъмнина
и сякаш слънце се стопи.
Не виждам вече светли имена
и тя във дрехите попи.
Но в таз душевна вече стръмнина
и със инстинкта си горещ,
за да прогоня тази тъмнина
се сетих да запаля свещ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
