koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
8 окт. 2017 г., 10:59

Тъмнината 

  Поэзия » Другая
5.0 / 6
382 0 4
И някак бързо - сякаш изведнъж,
се свърши хубавият ден.
И аз - един пораснал вече мъж,
дори се чувствам съкрушен.
Настъпи страшно гъста тъмнина
и сякаш слънце се стопи.
Не виждам вече светли имена
и тя във дрехите попи.
Но в таз душевна вече стръмнина
и със инстинкта си горещ,
за да прогоня тази тъмнина
се сетих да запаля свещ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
  • Iva212121 (Иванка Цветкива) Предците ми говорят-2
    Предците ми говорят-2
  • stivi797 (Стефан Янев) Мертвые 1983
    Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Сенилга (Сенилга) Трофеят
    Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...

Ещё произведения »