1 ago 2017, 7:24

Търсене 

  Poesía
417 0 3

Болезненият грохот отшумява

със собствен дъх на минали копнежи.

Гласът в теб мелодии припява,

фалшивост скрита без да забележи.

 

Осмислящ звук от минали познанства,

и кръпки от съпътстващи усмивки.

Стари тръпки в нови запознанства.

Мечти на пресекулки и почивки.

 

Угасващ изгрев пред студена зима,

горчи в устата. Леко натежава

и крехката причина да те има,

пристъпвайки по тлееща жарава.

 

Прикрит е смисълът на битието.

Изравяме компаси и атласи

към свойта муза. Търсим я, където

стои изправена и Господ ни я пази!

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

01.08.2017 год.

МаЖор

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??