1.08.2017 г., 7:24 ч.

Търсене 

  Поезия
419 0 3

Болезненият грохот отшумява

със собствен дъх на минали копнежи.

Гласът в теб мелодии припява,

фалшивост скрита без да забележи.

 

Осмислящ звук от минали познанства,

и кръпки от съпътстващи усмивки.

Стари тръпки в нови запознанства.

Мечти на пресекулки и почивки.

 

Угасващ изгрев пред студена зима,

горчи в устата. Леко натежава

и крехката причина да те има,

пристъпвайки по тлееща жарава.

 

Прикрит е смисълът на битието.

Изравяме компаси и атласи

към свойта муза. Търсим я, където

стои изправена и Господ ни я пази!

© Мария Божкова Всички права запазени

01.08.2017 год.

МаЖор

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??