Няма непрочетени писма.
Има неизречени неща...
Нашата затворена врата
плаши ме. Отново си сама.
Няма незапомнени лета.
Има недокоснати листа.
Плачат незапазени места.
Има неподправена душа.
Името сънувам го сега.
Как да се любувам на лъжа?
Мога ли любов да ти даря
в меката прегръдка на дъжда?
Няма непрочетени писма.
Няма те в живота ми сега.
Ти си моя малка светлина.
Чакам да си дойдеш у дома.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados