Вчера зад завоя срещнах ученичка,
с разпилени от вятъра коси.
Тича като волна птичка -
бъдещето в ръцете си държи.
Спомних си училището старо,
наивните ми трепети, мечти.
Бъдещето, макар и подранило,
влезе днес през белите врати.
Последен звън и нещо в мене трепна,
последно "сбогом" казахме си ние.
Наивно аз не се обърнах,
не вярвах, че това е краят. ...