Уличница

23 jul 2017, 0:41

Poesía » Verso libre

396 1 1

Obra no adecuada para menores de 18 años

Като мравка скиташ ми по кожата

не съм забравил вечерта в ложата.

не съм забравил как ме прелъсти.

не съм забравил какво ми причини..

наричах те Богиня

наричах те любима

а ти портмонето ми сви без свян

как не те е срам?

сега звъниш ми на вратата

сълзи капят на обувките ти

евтини...

Миришеш ми на блудница

... но пак ще те приема..

пак ще те приема

уличницо...

ще ме предадеш отново знам

но пак ще те приема

защото съм човек

и мога да обичам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Звездичката (Ивелина каменова)

2017-07-23T11:07:35+03:00

Да, заради любовта какво ли не правим. Войни водим, обръщаме сверта заради нея, земята, дори и Ада... Поздрав!!!