Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Като мравка скиташ ми по кожата
не съм забравил вечерта в ложата.
не съм забравил как ме прелъсти.
не съм забравил какво ми причини..
наричах те Богиня
наричах те любима
а ти портмонето ми сви без свян
как не те е срам?
сега звъниш ми на вратата
сълзи капят на обувките ти
евтини...
Миришеш ми на блудница
... но пак ще те приема..
пак ще те приема
уличницо...
ще ме предадеш отново знам
но пак ще те приема
защото съм човек
и мога да обичам.
© Христо Манчев Всички права запазени