Той свиреше, а подлезът бе зала.
Публиката - мрачни минувачи
и котка улична - заспала,
скъсан лист с контролно от задачи...
Свиреше и сякаш бе в Ла Скáла*.
Внимаваше за всеки нотен тон.
Следеше своят диригент -
надраскан барелеф от соца**.
Провисналите от тавана жици
за него бяха полюлей.
Сопрано - вятърът студен
пронизващ тялото до кост. ...