Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
7.05.2019 г., 23:31 ч.

Уличният музикант 

  Поезия » Друга
355 2 9

Той свиреше, а подлезът бе зала.

Публиката - мрачни минувачи

и котка улична - заспала,

скъсан лист с контролно от задачи...

Свиреше и сякаш бе в Ла Скáла*.

Внимаваше за всеки нотен тон.

Следеше своят диригент - 

надраскан барелеф от соца**.

Провисналите от тавана жици

за него бяха полюлей.

Сопрано - вятърът студен

пронизващ тялото до кост.

Той свиреше пред стълбите...

В своята Ла Скáла!

И бе единственият, който се усмихва...

... сред публиката посивяла.

 

______________________________________________

*- Ла Скáла - Оперен театър в Милано.( Teatro alla Scala).

**- Соца - времето на социализма.

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Май за такава музика вече няма зали-те са пълни само със силикон.Аз съм музикант и помня препълнените зали.Сега тези ценности ги няма вече.Добре,че си видял усмивката и си я възпял..
  • Благодаря, Красимира, Веси, Кети, Латинка, Ангелче, Доче!
  • Впечатляваща образност и емоция, Хари! Поздравления и от мен!
  • Актуално е, Хари!
  • Истинско бижу!
  • Картината сякаш оживя. Дочух тъжната музика. Браво, Хари!
  • Хареса ми, Хари!
  • Благодаря за трогателния коментар, Стойчо! А как ни трябва горкиевият Данко!
  • Често и аз съм глух свидетел,сляп минувач
    за мъката,поискала трошица хляб...
    В очите ми набъбва сълза,но мога ли с плач
    да утеша нуждата?!Или очи да даря на сляп?
    Все повече очите виждат протегнати ръце...
    Умря Данко!Той раздаде своето светло сърце!
Предложения
: ??:??