Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
27 ene 2021, 21:57  

Трудно стихотворение 

  Poesía
396 9 26

 

Улици тесни. Небе.

Гледам те плахо в очите.

Беше до мен..и не бе,

но безрезервно обичах.

Светло червен листопад

в паркове от маргаритки.

Връщам се много назад –

на седемнайсет. И с плитки.

Носих пола на плисе.

Раница. И диадема.

Пушихме в двора и се

учехме да сме големи.

Днес само спомен делим

с времето в тясната вечер.

Време за времето. Филм.

Късно е. Късно е вече!

Че си нещастен, личи.

Ще го приема. Аз мога.

Как съм? Добре съм... Почти.

Само боли ме.... до Бога.

Прясно ранени сърца

в летните райски градини.

Днес сме големи... деца

в трудна раздяла, любими.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря и тук
  • Или ти си писала по две на ден, или аз съм бляла като заспала пуйка!...
    Пак е тъжно, мила Дени, но това е първата любов, а тя хем е най- чиста, искрена, та се страда много, но след години ще се припомня по- весело...Такъв е животът!
  • Благодаря, Калин!
  • За теб няма трудно стихотворение. Думите се леят сякаш от самосебе си и някак си - Отгоре...
  • Благодрая, Деа!
  • Не ти е трудно да сътворяваш красота. Удоволствие си, Дени!
  • Здравейте и благодаря! Хубаво е, че сте споделили чувството!
  • Изцяло в твой стил. Винаги имаш и въпрос, и отговор 🌹
  • Сътворила си разкош, Дени!
    Прочетох с удоволствие!
  • Хубаво е да участваме в играта на живота и любовта...
    Но колко пъти мигове лирични гнездят
    в паметта!
    Поздравления, Дени!
  • Хареса ми...
    А помисли за разликата в "Беше до мен и не бе"... какво означава БЕШЕ и какво БЕ. Ще откриеш много подтест...
  • Музикален ритъм, метафоричен рисунък, чувствено водене на читателя към поантата - какво още трябва да изброя в доказателство на това, че в теб, Дени, виждам вече укрепнало и носещо приятни изненади за душата поетично перо!
    От мен имаш заслужено браво с възторжена прегръдка!👏✒️😍
  • Много е красиво! Човек наистина цял живот се учи и накрая разбира че пак има големи пропуски. Но какво да се прави, така сме устроени, животът е непрестанно развитие, реката е жива защото тече. Поздрави от мен!
  • Краси, преди се учехме да сме големи, сега се учим да сме деца и все сме си ненаучени
    Жени, благодаря ти!
  • Дени, отдавана не съм била тук... но днес ти си ми естетичния щрих!
  • Краси, спокойно!
    Благодаря ти.
  • Дени, извинявай, написах тези продължения, защото си мислех върху темата- не, в никакъв случай не са предложения за промяна. Думата "учехме" ме накара да се замисля... , учехме се , пораснахме и продължаваме да се учим.. Стихотворение, което може да побере доста съдби.
  • Добро утро на всички и благодаря!
    Краси, сега ще го помисля.
  • Поздравления!
  • "Пушихме в двора и се" правихме на големи. ...
    "Сега сме големи... деца", а утре - ужасно големи... понеже идвам от детската тема... Този стил на писане ти пасва! Като червен листопад на парк с маргаритки и слънчев лъч на зимен ден
  • Хубаво, много!
  • “Прясно ранени сърца
    в летните райски градини.
    Сега сме големи... деца
    в трудна раздяла, любими.”
    Много, много ми харесва! Дени!!!
  • Наде, Мари, Сторичко, благодаря ви!

    Мария, от вас се уча. В сайта сте страхотни помощници, а на мен ми се пише. Благодаря за подкрепата на всички!
  • Това е страхотен текст на балада
  • Ах, Деничка, все в по-дълбоката поезия ме водиш, все по-голямо удоволствие ми създаваш, все по-високо вдигаш творческата си летва! Толкова е хубав стремежът ти към висота! Поднасям ти поздравления с аплодисменти!👏😍🌺
  • Разкош!
Propuestas
: ??:??