Трудно стихотворение
Улици тесни. Небе.
Гледам те плахо в очите.
Беше до мен..и не бе,
но безрезервно обичах.
Светло червен листопад
в паркове от маргаритки.
Връщам се много назад –
на седемнайсет. И с плитки.
Носих пола на плисе.
Раница. И диадема.
Пушихме в двора и се
учехме да сме големи.
Днес само спомен делим
с времето в тясната вечер.
Време за времето. Филм.
Късно е. Късно е вече!
Че си нещастен, личи.
Ще го приема. Аз мога.
Как съм? Добре съм... Почти.
Само боли ме.... до Бога.
Прясно ранени сърца
в летните райски градини.
Днес сме големи... деца
в трудна раздяла, любими.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря и тук
-
Или ти си писала по две на ден, или аз съм бляла като заспала пуйка!...
Пак е тъжно, мила Дени, но това е първата любов, а тя хем е най- чиста, искрена, та се страда много, но след години ще се припомня по- весело...Такъв е животът! -
Благодаря, Калин!
-
За теб няма трудно стихотворение. Думите се леят сякаш от самосебе си и някак си - Отгоре...
-
Благодрая, Деа!
-
Не ти е трудно да сътворяваш красота. Удоволствие си, Дени!
-
Здравейте и благодаря! Хубаво е, че сте споделили чувството!
-
Изцяло в твой стил. Винаги имаш и въпрос, и отговор 🌹
-
Сътворила си разкош, Дени!
Прочетох с удоволствие! -
Хубаво е да участваме в играта на живота и любовта...
Но колко пъти мигове лирични гнездят
в паметта!
Поздравления, Дени! -
Хареса ми...
А помисли за разликата в "Беше до мен и не бе"... какво означава БЕШЕ и какво БЕ. Ще откриеш много подтест... -
Музикален ритъм, метафоричен рисунък, чувствено водене на читателя към поантата - какво още трябва да изброя в доказателство на това, че в теб, Дени, виждам вече укрепнало и носещо приятни изненади за душата поетично перо!
От мен имаш заслужено браво с възторжена прегръдка!👏✒️😍 -
Много е красиво! Човек наистина цял живот се учи и накрая разбира че пак има големи пропуски. Но какво да се прави, така сме устроени, животът е непрестанно развитие, реката е жива защото тече. Поздрави от мен!
-
Краси, преди се учехме да сме големи, сега се учим да сме деца и все сме си ненаучени
Жени, благодаря ти! -
Дени, отдавана не съм била тук... но днес ти си ми естетичния щрих!
-
Краси, спокойно!
Благодаря ти. -
Дени, извинявай, написах тези продължения, защото си мислех върху темата- не, в никакъв случай не са предложения за промяна. Думата "учехме" ме накара да се замисля... , учехме се , пораснахме и продължаваме да се учим.. Стихотворение, което може да побере доста съдби.
-
Добро утро на всички и благодаря!
Краси, сега ще го помисля. -
Поздравления!
-
"Пушихме в двора и се" правихме на големи....
"Сега сме големи... деца", а утре - ужасно големи... понеже идвам от детската тема... Този стил на писане ти пасва! Като червен листопад на парк с маргаритки и слънчев лъч на зимен ден -
Хубаво, много!
-
“Прясно ранени сърца
в летните райски градини.
Сега сме големи... деца
в трудна раздяла, любими.”
Много, много ми харесва! Дени!!! -
Наде, Мари, Сторичко, благодаря ви!
Мария, от вас се уча. В сайта сте страхотни помощници, а на мен ми се пише. Благодаря за подкрепата на всички! -
Това е страхотен текст на балада
-
Ах, Деничка, все в по-дълбоката поезия ме водиш, все по-голямо удоволствие ми създаваш, все по-високо вдигаш творческата си летва! Толкова е хубав стремежът ти към висота! Поднасям ти поздравления с аплодисменти!👏😍🌺
-
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
