neznaina (Незнайна)
8 5
25 jun 2014, 22:13  

Умора 

  Poesía
846 0 6

Понякога ме изморява самотата,

мечтаейки, потънала в сълзи.

И теб те няма вече до вратата,

към теб да тръгна, няма те - боли.

 

Понякога ме изморява тишината,

прегърнала ми детските мечти.

Картините стоят си на стената,

не мърда нищо, всичко тихичко стои.

 

Понякога ме изморява тъмнината,

невинно скрила мойте две очи.

Във тях кристално вижда се тъгата,

по празните ни, пропилени дни.

 

Понякога ме изморява и лъжата,

очернила ме безпощадно в мойте дни.

Това, което много мразя на Земята,

лъжата е - това го запомни.

 

Понякога ме изморява даже и мълвата,

че с друга ти ме замени.

Тогава вече предпочитам клеветата -

от нея няма толкова да ме боли!

© Незнайна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силни чувства си вложила !Чете и ти се радвам!Браво!
  • Тъга и болка има в този стих,
    в него твоята душа открих.
    Дигни глава и само напред!!!!
  • Прекрасно! Поздравленя!
  • Красиво е! Изстрадано е!
  • Много искрен и болезнен стих,но след бурята изгрява слънце!Сърдечен поздрав!
  • Всички тези болки могат да се излекуват само с любов.
    Това е внушението след прочита.
Propuestas
: ??:??