Понякога ме изморява самотата,
мечтаейки, потънала в сълзи.
И теб те няма вече до вратата,
към теб да тръгна, няма те - боли.
Понякога ме изморява тишината,
прегърнала ми детските мечти.
Картините стоят си на стената,
не мърда нищо, всичко тихичко стои.
Понякога ме изморява тъмнината,
невинно скрила мойте две очи.
Във тях кристално вижда се тъгата,
по празните ни, пропилени дни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация