Уморени криле

Устремена в небесата да лети,

копняла за небесни синкави простори,

птичка мъничка и бяла пред мен сега стои

със сетни сили преди очите да затвори.

От крехкото й тяло звук се чува тих,

сякаш иска нещо да ми каже.

Сякаш кротичко римува нежен и нечуван стих,

с който нещо искрено иска да разкаже...

Опита се да литне, но бе вече уморена.

Погледна ме със страх, но тъй спокойно...

Отпусна си крилете, въздъхна за последно

и пак към небето синьо обърна се неволно...