Уморени криле
Устремена в небесата да лети,
копняла за небесни синкави простори,
птичка мъничка и бяла пред мен сега стои
със сетни сили преди очите да затвори.
От крехкото й тяло звук се чува тих,
сякаш иска нещо да ми каже.
Сякаш кротичко римува нежен и нечуван стих,
с който нещо искрено иска да разкаже...
Опита се да литне, но бе вече уморена.
Погледна ме със страх, но тъй спокойно...
Отпусна си крилете, въздъхна за последно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация