Уморих се от толкова обич...

Уморих се да бъда обичана,

уморих се да бъда желаната,

уникалната и автентичната.

Уморих се да тичам след вятъра,

да прегръщам напразни мечти,

да пилея последни надежди,

да изплаквам последни сълзи.

Уморих се да бъда все силна,

упорита, желана и блага,

да съм истинска, волна и тиха,

а душата ми всъщност да страда.

Няма вече да бъда обичана,

няма вече да бъда желана...

Няма да съм уникалната -

като стара антична фраза.

Няма стъпка да правя след вятъра,

към мечти да протягам ръце,

ни надеждите да разпилявам...

вече няма да имам сърце.

Няма вече да бъда силна,

а покорна, кротка и свита.

Ще съм мила, но само към себе си...

Нека друг сега да опита  от горчивата чаша

изпита...