Уморих се от толкова обич...
Уморих се да бъда обичана,
уморих се да бъда желаната,
уникалната и автентичната.
Уморих се да тичам след вятъра,
да прегръщам напразни мечти,
да пилея последни надежди,
да изплаквам последни сълзи.
Уморих се да бъда все силна,
упорита, желана и блага,
да съм истинска, волна и тиха,
а душата ми всъщност да страда.
Няма вече да бъда обичана,
няма вече да бъда желана...
Няма да съм уникалната -
като стара антична фраза.
Няма стъпка да правя след вятъра,
към мечти да протягам ръце,
ни надеждите да разпилявам...
вече няма да имам сърце.
Няма вече да бъда силна,
а покорна, кротка и свита.
Ще съм мила, но само към себе си...
Нека друг сега да опита от горчивата чаша
изпита...
© НЯКОЯ Всички права запазени