Знаем ли защо я караме така?
Наивно се питаме, сякаш не знаем,
че говорим с преструвка, даже без да крием,
че в жестоко очакване, да завалят, стоим,
по-хубави мисли, за да помълчим.
Гледаме се в очи, да избива на искреност,
но е нужно едно докосване да се погнусим.
Не ми трябват думите ви - нарисувани истини,
така или иначе, всички ще се строполим.
Подли сме! И не ни прави впечатление!
Какво е лъжата пред сто коварни намерения?
9.03.2009 г.