Знаем ли защо я караме така?

Наивно се питаме, сякаш не знаем,

че говорим с преструвка, даже без да крием,

че в жестоко очакване, да завалят, стоим,

по-хубави мисли, за да помълчим.

Гледаме се в очи, да избива на искреност,

но е нужно едно докосване да се погнусим.

Не ми трябват думите ви - нарисувани истини,

така или иначе, всички ще се строполим.

Подли сме! И не ни прави впечатление!

Какво е лъжата пред сто коварни намерения?

9.03.2009 г.