Трепкат листата, крила на пеперуди,
докосвани от полъх на слънчеви лъчи,
въздиша вятърът в полите на юни,
плисира ги бавно и нежно шепти.
Ето го, идва знойното лято,
носи със себе се сладки мечти,
ще целува страстно и нежно телата,
от ранното утро, до първи петли.
Наднича в сенчесто дивно усое,
където отмарят уморени души,
заиграва се с вятърът, припка на воля,
и всеки тъжен с любов го теши.
Спусна се слънцето по златна пътека,
остави в душата ми топли следи,
подадох ръката си и в шепа полека,
до сърцето го сложих, там да блести.
Сутрин ме среща бледа росица,
в капки събрала от снощи любов,
привет ми казва сънена птица,
гнездото си свила на моя стобор.
Тихо се отронва лято в съня ми,
обливат душата ми щастливи сълзи,
животът е ценен и кратък, знам ли,
може би трябва, да вярвам в мечти!
© Миночка Митева Todos los derechos reservados