9 sept 2010, 1:06

Усмивка на мълчание 

  Poesía
697 0 1

Усети ледените ù ръце по свойто тяло
и знаеше, че още малко и вече цялото 
ще е половина - половинка без сърце, 
защото тя го взе по пътя тъмен към небето.

Звездите му намигват присмехулно, 
а той лежи на росната полянка тъжен,
защото няма я ръката нежна, малка 
да обвие неговата груба длан.

И устните във алено-червено, 
които го целуваха безспир, 
са вече оцветени в синьо, затворени
във вечната усмивка на мълчание.

© Елица Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??