Колеги, приятели, другари,
всяка вечер по купони… веселби…
Усмивка бегла, поглед понапит…
Прегръдка, танц, докосващи ръце…
Нежност, смях…това бе всичко…
Достатъчно бе да се влюбя!
Да усетя как ме ти допълваш…
Да разбера, че с теб се чувствам жива.
Прости, че с теб не стана точно тъй.
За теб останах си приятелка добра…
А за мене стана ти - най-скъп в света…
Достатъчно ми бе като те видя - да огрявам, да засиявам. ...