Niveana (Емилия Николова)
42 167
27 ago 2010, 22:21

Усмивка в сълзата 

  Poesía » Civil
844 0 7

Затворени в панелни грижи

и душни, делнични обятия.

Насъщният и той се ниже -

живот ли е? Живот - проклятие.

 

От дребни радости горчи,

във вените кръвта се мята

и жив да си, и да не си -

без тебе се върти Земята.

 

Сирашки плач на този ъгъл,

а там просяшки пръсти стенат

и колко трябва да си мъдър,

и колко да не си надменен,

 

 

та щедростта си да откриеш

пред онзи залък загорчал...

Усмивката ти да попие

сълзата в поглед притъмнял.

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...пак се върнах, любим стих, Емчи. Ив
  • Хареса ми !
  • Да...
  • Прекрасна поезия!!!
    Качествено писателско слово, с мъдър поглед към живота!!!
    "и колко трябва да си мъдър,
    и колко да не си надменен,
    та щедростта си да откриеш
    пред онзи залък загорчал..."

  • Празник в сайта, Еми, празник е всеки хубав стих, с който стопляш изстиналите ми възприятия. Изпращам ти лондонско облаче като покров над теб. Ив
  • Усмивката ти да попие
    сълзата в поглед притамнял.
    Поздрав!!!
  • Уникално! Браво!
Propuestas
: ??:??