6 feb 2022, 20:01

Усмивката 

  Poesía » Filosófica
481 1 3

Тежат ми неизречените думи

и чувствата потискани тежат.

Тъмни мисли са обсебили ума ми

и сълзи опитват се да потекат.

 

Далеч зад мен несбъднатото чудо

лежи в пръстта... И няма кръст на неговия гроб.

Страхът в сърцето винаги е буден

и мъчи се да ме превърне в роб.

 

Тежи ми... Ала няма да заплача.

Душата ми ще скита без почивка.

Чувствата заключени във мене ще стоят. Палачът

ще е моята престорена усмивка.

 

© Лили Миднайт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??