6.02.2022 г., 20:01 ч.

Усмивката 

  Поезия » Философска
479 1 3

Тежат ми неизречените думи

и чувствата потискани тежат.

Тъмни мисли са обсебили ума ми

и сълзи опитват се да потекат.

 

Далеч зад мен несбъднатото чудо

лежи в пръстта... И няма кръст на неговия гроб.

Страхът в сърцето винаги е буден

и мъчи се да ме превърне в роб.

 

Тежи ми... Ала няма да заплача.

Душата ми ще скита без почивка.

Чувствата заключени във мене ще стоят. Палачът

ще е моята престорена усмивка.

 

© Лили Миднайт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??