re4o (Стефан Николов)
19 144
1 mar 2012, 22:34

Усмивката също 

  Poesía » Otra
970 0 6

Изперкал съвсем, крачиш към къщи,
джобовете празни, усмивката също,
найсет години ни капка сполука,
поредната дажба, сухост и скука.

 

Загърнат със себе си, плахо се скиташ,
и "кой си всъщност" регулярно се питаш,
поздрави кухи  не отразяваш с очи,
"как да съм, мамка му, не ми ли личи".

 

Търсещ отговори на остарели въпроси,
кръговратно объркан дори и в съня си,
душемелачката чакаш, знаеш му цаката,
от работа - вкъщи, с усмивка... и за оттатък.

© Стефан Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??