re4o (Стефан Николов)
19 144
1.03.2012 г., 22:34 ч.

Усмивката също 

  Поезия » Друга
969 0 6

Изперкал съвсем, крачиш към къщи,
джобовете празни, усмивката също,
найсет години ни капка сполука,
поредната дажба, сухост и скука.

 

Загърнат със себе си, плахо се скиташ,
и "кой си всъщност" регулярно се питаш,
поздрави кухи  не отразяваш с очи,
"как да съм, мамка му, не ми ли личи".

 

Търсещ отговори на остарели въпроси,
кръговратно объркан дори и в съня си,
душемелачката чакаш, знаеш му цаката,
от работа - вкъщи, с усмивка... и за оттатък.

© Стефан Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??