23 may 2014, 22:33

Устрем 

  Poesía
769 1 21

 

 

 

 

 

 

Копнеж неистов пак ме разлюля,

в сакрален устрем ме превърна цяла.

Как жадна съм за още синева

и полъха на нощи звездопадни!

 

И пак политам в безпределна шир.

Ликува в мен детето занемяло -

любов пулсира, раждат се звезди...

Разтварям се и се създавам в бяло.

 

В сияние се сливам с вечността.

Душата ми отново тържествува!

 

 

 

Когато стигна края на света,

в сънувана любов ще се завърна.

 

 

 

        

 

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??