Копнеж неистов пак ме разлюля,
в сакрален устрем ме превърна цяла.
Как жадна съм за още синева
и полъха на нощи звездопадни!
И пак политам в безпределна шир.
Ликува в мен детето занемяло -
любов пулсира, раждат се звезди...
Разтварям се и се създавам в бяло.
В сияние се сливам с вечността.
Душата ми отново тържествува!
Когато стигна края на света,
в сънувана любов ще се завърна.