niko_niko (Нико Ников)
198 331
15 may 2008, 10:10

Устремът на поета (II) 

  Poesía » Filosófica
475 0 6

......

 

По своя път небрежно тръгнал,

не знаеше какво го чака -

мечти готов е да прегърне

и да пищи безкрай във мрака.


 

Съдбата си приема леко,

със знанието, че това,

което прави ни човеци,

е нашата добра душа.


 

Добра и ясна, и безбрежна,

тя никога не вижда мрак

и в суетите неизбежни

неволно ни протяга крак.


 

Ще трябва без да се оплачем

да търсим в мрака свобода -

пречистени като кърмаче,

да видим светлата душа.


 

Тя гони ни, а ние леко

пресягаме се през света

и пъдиме я надалеко,

видели в нея самота.


 

Тогава тя пресича плахо

през нашия пресечен друм

и иска вятъра да яхнем,

пресипнали от грозен шум.


 

Такава е душата, чиста -

преследва ни докрай,  навред

и в хоризонтите лъчисти

догонва ни и внася ред.

......

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен стих!БРАВО!!!
  • Поздрав и от мен, поете! Много истински стих.
  • "...
    е нашата добра душа.

    Добра и ясна,
    ..."


    много ми е "розово " при теб винаги... а като не си се научил да ровиш в лай---а, никога няма да разбереш че и там има красота... която е истинската... (както и да е мое си виждане...)похвална наивност... поне стимулира... а за заглавията... Да живее Поетът!!!Да живее... (ще ме умориш )... кой каквото ще да си пише и чете, нали?!
  • Прекрасен стих Бъди все така устремен, поете!Сърдечен поздрав
  • Нико, аплодисменти за стиха!!!
    Много ми допада позицията ти, уцелил си в десятката, момче мило!
    Поздравления!!!
  • Чист и светъл, както винаги.
    Пиши за каквото и както ти харесва, Ник! Можеш да бъдеш и различен, но само ако поискаш.
Propuestas
: ??:??