15.05.2008 г., 10:10 ч.
Устремът на поета (II)
......
По своя път небрежно тръгнал,
не знаеше какво го чака -
мечти готов е да прегърне
и да пищи безкрай във мрака.
Съдбата си приема леко,
със знанието, че това,
което прави ни човеци,
е нашата добра душа.
Добра и ясна, и безбрежна,
тя никога не вижда мрак
и в суетите неизбежни ...
По своя път небрежно тръгнал,
не знаеше какво го чака -
мечти готов е да прегърне
и да пищи безкрай във мрака.
Съдбата си приема леко,
със знанието, че това,
което прави ни човеци,
е нашата добра душа.
Добра и ясна, и безбрежна,
тя никога не вижда мрак
и в суетите неизбежни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Нико Ников Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
