Утеха

25 jul 2010, 11:59

Poesía » Filosófica

960 0 1

Пак цветно боли с тази болка позната -

когато валят пръски прашна дъга.

И чувствам как лази към мене тъга,

... с години таена така,

както сенки се крият във мрака.

Пак в локва се стелят звездите,

постлани по мокър паваж.

Пътеката гладно поглъща следите...

... и в този пейзаж

намирам утехата в жарък мираж.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.