25.07.2010 г., 11:59 ч.

Утеха 

  Поезия » Философска
961 0 1

Пак цветно боли с тази болка позната -

когато валят пръски прашна дъга.

И чувствам как лази към мене тъга,

 ... с години таена така,

както сенки се крият във мрака.

 

Пак в локва се стелят звездите,

постлани по мокър паваж.

Пътеката гладно  поглъща следите...

 ... и в този  пейзаж

намирам утехата в жарък мираж.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??