Утро...

28 sept 2020, 13:52

Poesía » Otra

252 1 3

Утро...

Със моите фантазии фриволни

във утрото преминах като дух -

през къщите, където от любовни

стенания въздишките дочух...

... На стола сгънати прилежно:

са бяла блузка, сутиен, пола –

и те изпълват този дом със нежност

от присъствието на Жена...

Аз знам щастлив е този дом, защото:

денят започва и завършва със любов –

с едно възторжено изтръпване, а то самото:

е вече благодат и Благослов...

А прокълнат е всеки дом самотен,

във който няма спомен от Жена –

дори с интериор страхотен

обречен е на тягостна съдба...

27.09.2020.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

2020-09-29T17:29:22+03:00

Усещам лекота и нежност! Допада ми 😊
ДИС (Деа)

2020-09-28T22:18:07+03:00

Красиво е!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2020-09-28T22:01:13+03:00

" А прокълнат е всеки дом самотен,
във който няма спомен от Жена"!!!!!!
Така е, Коста, обърнах внимание и на главната буква, с която си изписал Жена! Тя, майката на света, наистина заслужава Божията благословия!😃