28.09.2020 г., 13:52 ч.

Утро... 

  Поезия » Друга
247 1 3

 

Утро...

 

Със моите фантазии фриволни

във утрото преминах като дух -

през къщите, където от любовни

стенания въздишките дочух...

 

... На стола сгънати прилежно:

са бяла блузка, сутиен, пола –

и те изпълват този дом със нежност

от присъствието на Жена...

 

Аз знам щастлив е този дом, защото:

денят започва и завършва със любов –

с едно възторжено изтръпване, а то самото:

е вече благодат и Благослов...

 

А прокълнат е всеки дом самотен,

във който няма спомен от Жена –

дори с интериор страхотен

обречен е на тягостна съдба...

 

27.09.2020.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усещам лекота и нежност! Допада ми 😊
  • Красиво е!
  • " А прокълнат е всеки дом самотен,
    във който няма спомен от Жена"!!!!!!
    Така е, Коста, обърнах внимание и на главната буква, с която си изписал Жена! Тя, майката на света, наистина заслужава Божията благословия!😃
Предложения
: ??:??