4 ene 2008, 10:03

Утро 

  Poesía
727 0 1
Паля поредната цигара
в тихо отлитащата нощ,
а димът се вие гордо
от напуканите женски устни.
Загледана в небето изсветляло,
обляно в стотици цветове,
мисля за настъпващото утро
и плача като мъничко дете.
Сълзи горещи, парещи, солени,
обливат моите страни,
а сърцето ми се разбесняло,
ще изхвръкне от моите гърди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??