Болезнено изкърцаха простирите.
И как се сурнеше телта...
Тоз шум умът ми провокира!?
Очите втренчени в нощта.
Какво бе туй?
Задаваш си въпроса.
Нима навън ще завали?
Или вятърът играе си с прането...
Оставено привечер да виси.
Умът започва с свойте въпроси.
Сърцето забързано тупти.
И пак онази стара песен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.