В безкрая

В далечината аз надниквах тайно,

опитвайки да те намеря,

любовта за теб и мен е свята,

превърната в постеля!

Аз искам да я съхраня,

защото тя е истинска и чиста,

орисана е с доброта,

да бъде вечна на света!

Какво бих правила сега,

когато ти не си до мене,

ще бродя като фея в нощта

и с треперещ вик ще изкрещя:

„Без теб животът няма смисъл,

без тебе всичко е лъжа,

без тебе любовта е пуста,

изпълнена с тъга!"

В безкрая виждаха се двама,

това бяхме аз и ти,

прегърнати от сила вярна,

любовта в нас не спира да гори!

Искрицата запалена стоеше,

тя светеше за нас.

Един на друг отдадохме се на нощта,

превърната в елмаз!