В дома ми – любов, сезони завръщат се
Не е вярно, че всеки сезон изживян,
помахал за сбогом, безследно угасва
и онзи хлапак – нявга дързък, засмян,
трезв, помъдрял – безнадеждно пораства.
Есента ми богатата маса нарежда;
трупа доволна блюдата отбрани.
Топла, искряща – отпива с надежда
коняка златист, отлежавал в гръдта ми.
Днес гости посрещнах – Пролет и Лято;
Напуснали крехкото, будно изгнание,
дойдоха желани, копнежни, когато
жена мълчаливо с очи ги покани...
Малее жарта, мое Лято прекрасно,
обаче дланта ти е още гореща;
Не си вече толкоз разголващо, властно,
ала страстта ти... О, пак я усещам!
Пролет! - Познах те, макар неочаквана;
Без водопадна премала в плътта.
Няма пожарища – лумнали макове,
лудо танцуващи с млади жита,
но старата нежност... Тя си е същата!
По тясна пътечка, през тайна гора,
до тихи поляни ме води... Обгръща ме
с тюл теменужен – извечна, добра...
Вижте Жената! – Нали е красива
в своята странно притихнала зрялост?!
Дъхът ù е сладък, пленяващ, опиващ;
Бедрата – овали, шията бяла,
във вените вино токайско разливат...
Налей, Есен моя, първо от виното!
Нека конякът докрай отлежава;
вкусът му, добавил още радост с годините,
все по-желан и изтънчен ще става.
Да пием, Приятели! – Дълго и жадно.
Но не до безпаметна, блудна забрава;
Искам да помня всеки стон, Неин порив
и опит на древен инстинкт да въстава,
вдигнат на бран срещу мъжката длан,
а само след миг да го виждам разкаян,
молещ негласно, зовящ я без свян,
пореден жив въглен в плътта да остави...
Просяк на време съм. Времето с Нея!
И скъперник съм също – неприлично богат;
Не златни монети – минутки ме греят,
късчета скъпи – докосване, глас...
Желая я толкова силно! Моля се... Вярвам!
Любовта приютява всички сезони.
Домът ми, сега е любов, любовта има си име!
Някой тропа на портите... Зимата?
Нека чака стоте ми години!
18. 01. 2014
© Людмил Нешев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
*
-
Бъди уверена, че възприемам написаното в коментара, в съответствие с изразеното от теб желание. Благодаря за сърдечните, добре подбрани думи!
-
Харесва ми, когато тъждествят мои стихове с приказка. Те, така и звучат... Благодаря, Валка!
-
Бях в твоята приказка. И сякаш ми се искаше още малко да постоя и да послушам.
-
Здравей, Ивон! Бих желал да вярвам, че с израза: "Поетично великолепие!" нямаш предвид само техническото построение и избора на метафори в стихото ми. Уверявам те, не разбирам от теория на писането, а и не правя нужното, това да се промени. За мен е изключително важно, прочетеното да отговори, па макар и на една-едничка твоя потребност в даден момент. Казах, че искам да вярвам и го вярвам! Благодаря ти, мила!
-
Харесах! Поетично великолепие!
-
Керана... Красиво, слънчево име. Такъв е и твоят коментар. Отново се почувствах награден. Жени...! Никога не оставате безучастни и реагирате отдадено, със сърце и душа, към всяко проявление на нежност и красота в емоционалния и в реалния свят. Затова ви и обичаме!
-
Много интригуващи стихове, докоснаха ме по най-тънката ми струна
Вероятно ще се върна тук отново. Поздрав! -
„Стих, който прегръща...„ Светла, приемам коментара, не само като оценка, но и като награда. Награда за чисто човешкото ми желание с простичките си, непретенциозни, подробни, а оттам и въздлъчки стихове, да достигна, погаля и стопля нещо в женската душа, останало неоткрито, неразбрано, пренебрегвано. Полученото признание в подобни коментари, вдъхва в мен увереност, че донякъде успявам да го постигна, а това ме зарежда и мотивира неимоверно. Сърдечно благодаря!
-
Стих, който прегръща ...
-
> О, добър анализ, Донова! Цитатът от твое стихо също е подбран сполучливо и е в унисон с логическата линия.
> Благодаря, Елица! Пожеланието в края на коментара ти е чудесно, но с твое позволение бих го посъкратил до: - Нека всяка жена бъде обичана!
> Рада, не биваше да те натъжава това стихо. Виж само, колко оптимизъм има в него! И знаеш, ли - то, донякъде е провокирано от твое произведение с онзи есенен кръстопът и отлежал коняк.
> Здравей, Светле! - Не съм открил аз това съкровище, бе душко. Лирическият го откри, верицата му... и не пожела да дели с мен. Бедняк съм, бедняяяк!
> Краси, благодаря за поредните мили думи! Хронологията в отговорите ми на коментарите е променена в твой ущърб, но ти си джентълмен, разбираш защо го правя и ще простиш...
> Чоно...! -
Просяк на време съм. Времето с нея!
И скъперник съм също - неприлично богат;
Не златни монети - минутки ме греят,
късчета скъпи - докосване, глас...
Открил си несметно съкровище, Любо, и знаеш цената му!!
Поздрав най-сърдечен!!! -
!
-
Всички сме просяци на време...Особено,когато есента тече във вените ни, а ни се искат пролет и лято!Или поне усещането за пролет и лято!Хубави, леко натъжаващи стихове...
-
"Дъхът й сладък, пленяващ, опиващ;
бедрата - овали, шията бяла"!
Та това си е самата Пролет...
И нека е обичана всяка, която съумее да се съхрани така - до Есента! -
Стих-люлка за душата! Истинска наслада!
-
Понякога си мислим, че дадена тема е изчерпана, клиширана, безинтересна... Е, опровергаваш това, що се отнася до сезоните и любовта! В сезона на нашата есен обичта може да върне чара и младежката жизненост на пролетта и лятото, така е! А образът на жената отново е впечатляващо представен - колкото фин и ефирен, толкова осезаем и чувствен! Имах едно стихо, което завършваше така:
Но ти вземи от есенните багри
и топъл свят за двама сътвори.
Сътворил си го! Облякъл си го в думи и за нас остава единствено да отпием с наслада!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
