18.01.2014 г., 20:33 ч.  

В дома ми – любов, сезони завръщат се 

  Поезия
971 2 17

Не е вярно, че всеки сезон изживян,

помахал за сбогом, безследно угасва

и онзи хлапак – нявга дързък, засмян,

трезв, помъдрял – безнадеждно пораства.

 

Есента ми богатата маса нарежда;

трупа доволна блюдата отбрани.

Топла, искряща – отпива с надежда

коняка златист, отлежавал в гръдта ми.

 

Днес гости посрещнах – Пролет и Лято;

Напуснали крехкото, будно изгнание,

дойдоха желани, копнежни, когато

жена мълчаливо с очи ги покани...

 

Малее жарта, мое Лято прекрасно,

обаче дланта ти е още гореща;

Не си вече толкоз разголващо, властно,

ала страстта ти... О, пак я усещам!

 

Пролет! - Познах те, макар неочаквана;

Без водопадна премала в плътта.

Няма пожарища – лумнали макове,

лудо танцуващи с млади жита,

 

но старата нежност... Тя си е същата!

По тясна пътечка, през тайна гора,

до тихи поляни ме води... Обгръща ме

с тюл теменужен – извечна, добра...

 

Вижте Жената! – Нали е красива

 

в своята странно притихнала зрялост?!

Дъхът ù е сладък, пленяващ, опиващ;

Бедрата – овали, шията бяла,

във вените вино токайско разливат...

 

Налей, Есен моя, първо от виното!

Нека конякът докрай отлежава;

вкусът му, добавил още радост с годините,

все по-желан и изтънчен ще става.

 

Да пием, Приятели! – Дълго и жадно.

Но не до безпаметна, блудна забрава;

Искам да помня всеки стон, Неин порив

и опит на древен инстинкт да въстава,

 

вдигнат на бран срещу мъжката длан,

а само след миг да го виждам разкаян,

молещ негласно, зовящ я без свян,

пореден жив въглен в плътта да остави...

 

Просяк на време съм. Времето с Нея!

И скъперник съм също – неприлично богат;

Не златни монети – минутки ме греят,

късчета скъпи – докосване, глас...

 

Желая я толкова силно! Моля се... Вярвам!

Любовта приютява всички сезони.

Домът ми, сега е любов, любовта има си име!

Някой тропа на портите... Зимата?

 

Нека чака стоте ми години!

 

18. 01. 2014

 

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • *
  • Бъди уверена, че възприемам написаното в коментара, в съответствие с изразеното от теб желание. Благодаря за сърдечните, добре подбрани думи!
  • Харесва ми, когато тъждествят мои стихове с приказка. Те, така и звучат... Благодаря, Валка!
  • Бях в твоята приказка. И сякаш ми се искаше още малко да постоя и да послушам.
  • Здравей, Ивон! Бих желал да вярвам, че с израза: "Поетично великолепие!" нямаш предвид само техническото построение и избора на метафори в стихото ми. Уверявам те, не разбирам от теория на писането, а и не правя нужното, това да се промени. За мен е изключително важно, прочетеното да отговори, па макар и на една-едничка твоя потребност в даден момент. Казах, че искам да вярвам и го вярвам! Благодаря ти, мила!
  • Харесах! Поетично великолепие!
  • Керана... Красиво, слънчево име. Такъв е и твоят коментар. Отново се почувствах награден. Жени...! Никога не оставате безучастни и реагирате отдадено, със сърце и душа, към всяко проявление на нежност и красота в емоционалния и в реалния свят. Затова ви и обичаме!
  • Много интригуващи стихове, докоснаха ме по най-тънката ми струна Вероятно ще се върна тук отново. Поздрав!
  • „Стих, който прегръща...„ Светла, приемам коментара, не само като оценка, но и като награда. Награда за чисто човешкото ми желание с простичките си, непретенциозни, подробни, а оттам и въздлъчки стихове, да достигна, погаля и стопля нещо в женската душа, останало неоткрито, неразбрано, пренебрегвано. Полученото признание в подобни коментари, вдъхва в мен увереност, че донякъде успявам да го постигна, а това ме зарежда и мотивира неимоверно. Сърдечно благодаря!
  • Стих, който прегръща ...
  • > О, добър анализ, Донова! Цитатът от твое стихо също е подбран сполучливо и е в унисон с логическата линия.
    > Благодаря, Елица! Пожеланието в края на коментара ти е чудесно, но с твое позволение бих го посъкратил до: - Нека всяка жена бъде обичана!
    > Рада, не биваше да те натъжава това стихо. Виж само, колко оптимизъм има в него! И знаеш, ли - то, донякъде е провокирано от твое произведение с онзи есенен кръстопът и отлежал коняк.
    > Здравей, Светле! - Не съм открил аз това съкровище, бе душко. Лирическият го откри, верицата му... и не пожела да дели с мен. Бедняк съм, бедняяяк!
    > Краси, благодаря за поредните мили думи! Хронологията в отговорите ми на коментарите е променена в твой ущърб, но ти си джентълмен, разбираш защо го правя и ще простиш...
    > Чоно... !
  • Просяк на време съм. Времето с нея!
    И скъперник съм също - неприлично богат;
    Не златни монети - минутки ме греят,
    късчета скъпи - докосване, глас...

    Открил си несметно съкровище, Любо, и знаеш цената му!!
    Поздрав най-сърдечен!!!
  • !
  • Всички сме просяци на време...Особено,когато есента тече във вените ни, а ни се искат пролет и лято!Или поне усещането за пролет и лято!Хубави, леко натъжаващи стихове...
  • "Дъхът й сладък, пленяващ, опиващ;
    бедрата - овали, шията бяла"!
    Та това си е самата Пролет...

    И нека е обичана всяка, която съумее да се съхрани така - до Есента!
  • Стих-люлка за душата! Истинска наслада!
  • Понякога си мислим, че дадена тема е изчерпана, клиширана, безинтересна... Е, опровергаваш това, що се отнася до сезоните и любовта! В сезона на нашата есен обичта може да върне чара и младежката жизненост на пролетта и лятото, така е! А образът на жената отново е впечатляващо представен - колкото фин и ефирен, толкова осезаем и чувствен! Имах едно стихо, което завършваше така:
    Но ти вземи от есенните багри
    и топъл свят за двама сътвори.
    Сътворил си го! Облякъл си го в думи и за нас остава единствено да отпием с наслада!
Предложения
: ??:??