14 ene 2007, 12:33

В душата глъхне шепот мил  

  Poesía
713 0 13
В душата глъхне шепот мил,
щом думите не носят жажда-
мъртъв кладенец ги е родил
и злобен хлад в тях поражда.
Защо ли с теб така мълчим,
в тишина сме оглушали-
търсим поводи да се гълчим,
а уж взаимност сме си дали?
Още пазим живата вода,
която ражда мили думи,
а нужно е да тръгнем с:”Да!”
за да спрем стенещи зулуми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??