14.01.2007 г., 12:33 ч.

В душата глъхне шепот мил  

  Поезия
712 0 13
В душата глъхне шепот мил,
щом думите не носят жажда-
мъртъв кладенец ги е родил
и злобен хлад в тях поражда.
Защо ли с теб така мълчим,
в тишина сме оглушали-
търсим поводи да се гълчим,
а уж взаимност сме си дали?
Още пазим живата вода,
която ражда мили думи,
а нужно е да тръгнем с:”Да!”
за да спрем стенещи зулуми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Предложения
: ??:??