Ето ме мене,
чакам в кревата!
смърта да доиде
от недрата на земята.
Унасям се аз в сладкия сън
и чувам последния звън,
отварям очи и гледам на вън.
Момиче тъй нежно с черна коса
толкова ярко светеше тя,
протяга към мене красива рака
с нежната чиста кристална душа.
Стоеше тя права на мойта врата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse