BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
6 feb 2011, 11:40

В името на Вечерницата 

  Poesía » Otra
647 0 8

Сивите олющени фасади
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.

Руши безжизнените сгради
солта от хиляди невидими сълзи.
Казват, в името на небесата,
тук някога загинал моят брат.

А в този ден усещам ясно как
обръща се мъртвецът в гроба,
че безумие и фалш без бряг
понесли са човешката корона.
 
От сънищата, знам, надничат
изкривени дяволски лица.
Но там, където се прегръщат
пламенно небето и земята,

там Вечерницата още грее
за сетната надежда на света.

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??