6.02.2011 г., 11:40 ч.

В името на Вечерницата 

  Поезия » Друга
648 0 8

Сивите олющени фасади
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.

Руши безжизнените сгради
солта от хиляди невидими сълзи.
Казват, в името на небесата,
тук някога загинал моят брат.

А в този ден усещам ясно как
обръща се мъртвецът в гроба,
че безумие и фалш без бряг
понесли са човешката корона.
 
От сънищата, знам, надничат
изкривени дяволски лица.
Но там, където се прегръщат
пламенно небето и земята,

там Вечерницата още грее
за сетната надежда на света.

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??